сряда, 28 март 2012 г.

Покани за кумовете - два варианта


Вариант 1:

“Сега е начало и времето спряло
ни кани в своя файтон,
да тръгнем далече – към нашата вечност,
наречена обич и дом!”


До Николай и Даниела Витанови

Скъпи приятели,

Ние, Веско и Роси най-сетне се решихме,
да бъдем заедно завинаги се престрашихме.
Увлечени в истински копнеж,
наскоро спретнахме си и годеж.

И ето, че настъпило е време
жених красива булка да си вземе.
Безкрайната ни радост споделете,
И спътници в живота ни бъдете!

На 3 юни 2012 г. нека с много вяра
вървите с нас напето към олтара.
В 14:00ч. ще кажем дълго чаканото „ДА”
и в ресторанта на Централ Форум Хотел
ще се празнува до късно вечерта!

С две думи – няма време за умуване,
Гответе се скоро за кумуване!

С много обич и благодарност: Роси и Веско
.

Вариант 2:

“Сега е начало и времето спряло
ни кани в своя файтон,
да тръгнем далече – към нашата вечност,
наречена обич и дом!”


До Николай и Даниела Витанови

Скъпи приятели,

На Вас с доверие задача отговорна отредихме –
освен приятели, да бъдете и наши кумове решихме!
От сърце благодарим, че без да мислите приехте,
и със смелата задача се заехте
да бъдете свидетели на нашето свещено „ДА”,
да споделите с нас вярата и радостта,
да ни напътствате във всяка наша стъпка,
да ни научите как всеки следващ ден е нова тръпка!

Най-важната ни дата –
3 юни 2012 г. запомнете,
за песни, танци и „Горчиво” се гответе!

В 14:00ч. ще си кажем „ДА”
в градината на Централ Форум Хотел.
В 14:30ч. ще приемем заедно поздравления,
a след това се пригответе за танцуване
и много празнично лудуване!

С много обич и благодарност: Роси и Веско

Покани за родителите


“Летяха години, сезони меняха се...
Накрая яви се и ти!
След тъжния пламък, най-чистият замък
отвори за мене врати!”

Скъпи мамо и татко,

Най-напред бих искала от сърце да Ви благодаря, че Ви има!
Да Ви благодаря за прекрасните ми спомени от детството,
за трудностите, през които минахте заради мен,
за силната подкрепа и разбиране, които сте ми давали
в миговете на изпитания!

За мен любовта е специална и не се състои в това да намеря друга половинка,
напротив – да намеря друг завършен човек!
И тъй като това най-сетне се случи,
бих искала да Ви поканя най-тържествено да споделите
с нас радостта от това важно откритие!

Бъдете специални гости
на най-важната дата в нашия живот –
3 юни 2012 г.

Отговорността да бъдат наши свидетели и
верни приятели в живота, поверихме на:
Николай и Даниела Витанови


С много обич и благодарност: Роси и Веско

Поканите за гостите


След малко умуване, измислихме и текста за гостите. Поканите са тип папирус със златиста хартия - екрю и картон и панделка в цвят сьомга със закачлива розичка отгоре. Та така, ето го текста за гостите, който взех от интернет и попромених малко с мои идеи:

„Колко години без шум се сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени...
Още преди да започне съдбата ми ти,
ти си до мене...”

Няколко години по-късно:
Една история с щастлив край,
в която двама луди-млади решават да сключат брак на
3 юни 2012 г.
и канят своите близки и приятели.

В главните роли:
Веселин Кънчев – в ролята на Младоженеца
и Росица Кирилова – в ролята на Булката.
Николай и Даниела Витанови -
в ролите на Кума и Кумата.

Сватбен сценарий:
Първа сцена: Голямото „ДА”!
14:00ч.– В градината на Централ Форум Хотел.
Втора сцена: Щракни се с нас!
14:30ч.– Welcome drink, поздравления и снимки.
Трета сцена: Който не танцува, няма да яде!
15:00ч.– В ресторанта на хотела.

Подаръци: Времето за да не Ви отнемаме,
пликове с благопожелания приемаме.

Молим за Вашите потвърждения до 15 май 2012 г.
Бъдете част от Нашия сватбен сценарий!

петък, 4 ноември 2011 г.

В търсене на Нашия ресторант - Първа част


Последните няколко дни гледам за хубави ресторанти в София, като идеята ми е да бъдат по-скоро извън центъра (Драгалевци, Бояна, Банкя, Симеоново биха били добре)... Много оферти събрах и съм страшно объркана, опитвам се да ги систематизирам в таблици и т.н.
Нашата дата още не е сигурна, но засега сме за 3 юни 2012г., но аз каквато съм паника, по-добре да си запазя ресторанта по-раничко да не ме е яд после.
Та с тези уводни думи, си харесах много Ресторант "Берлин", Принсипи ди Пиермонте в Интерпред, Р-т Бижу в Силвърхаус, и много още... В Берлин е малко скъпичко и няма да ни се върже с бюджета (почва от 45лв. нагоре), Принсипито сега ми писаха между 40-45лв, но включва и сватбената торта това, както и безплатна наливна биричка за гостите drinkzкоето си звучи добре, а и безплатно ти украсяват сватбената маса.... В "Бижу" ми казаха, че минималния куверт е 42 лв, няма мърдане надолу.
Направи ми впечатление, че Чепишев държи доста ниски цени (29-30 лв. за куверт, и отделно са напитките).... Много е объркващо.... Аз държа ритуала да си направим в ресторанта, и най-добре би било да е хотел и да си имаме и първа брачна нощ като хората.
Повечето тук казват добри неща за Principi di Piermonte. А и хотел Аякс много ми харесва, ще ходим да го гледаме този уикенд. Все трябва отнякъде да се почне!

По-късно:
Принципи ди Пиермонте явно ще го гледаме този уикенд, управителят беше много любезен по телефона, и за около 40-45 лв. куверта със включена тортата и безплатна наливна бира си звучи много добре.
През миналия уикенд обиколихме няколко места с моето фиансе - първо ходихме до Флауърс в Лабиринта, ние си го знаем него, че ни е наблизо до блока, и лятото сме ходили там няколко пъти. В момента правят нова зала, която ще бъде украсена в стила на ресторанта, така че вече ще има избор от 2 места за сватба там. Куверта е 33 лв, като включва салата, предястие, основно и мисля че по 1 безалкохолно, мин.вода, чаша вино и т.н. Украсата може и те, може и фирма да си наемеш. Общо взето ни допада, каквото сме яли там, е адски вкусно, милото даже там си ходеше на обяд едно време, и най-хубавото е, че до 24:00ч. не се плаща нищо, т.е можеш да си почнеш сватбата в 14:00 и да си откараш до колкото искаш.... Това е голям плюс! (на повечето места искат 100-200 ле. което е пълно безобразие за мен поне!

Така, след това ходихме до Силвърхаус, ресторант Бижу. Много стилна обстановка, менюто е 42 лв, като вкл. пак гореизброените, може да се внасят алкохол и ядки без такса. Няма нужда от много украса. Има нощувка за младоженците, безпл. паркинг, градина за изнесени ритуали. След 5-ия час 100 лв. sad Но иначе е доста добре.

Минахме и през ресторант "Тополите" някъде пак беше по Симеоновско шосе ( и Силвърхаус е там), той не ни се стори подходящ за типа сватба, който искаме, иначе има хубава градинка отпред. Менютата са от порядъка на 35-38лв.

Следващата спирка беше Александър Палас в Симеоново, където е бил бившия ресторант "Той и тя". Сега е гръцки ресторант Узаки май беше, много е готин, но управителката Милена си няма никаква идея как се правят сватби. Каза ми следното "Кажи ми какво искаш, аз ще ти го направя за около 30 ле."?! Нещо странно ми се вижда... Явно нямат и връзка с хотелската част, и няма нощувки - милувки :)

След като хапнахме по едно карибско изкушение в Романса минахме и през ресторант MY choice. Пак е останал само ресторанта от хотела. Много е стилен, отвън има басейнче, градинка и невероятна гледка към София. Само че управителката нещо много се опитваше да се налага още от първото виждане. Не че аз не се виждам същата на 45 години. Там куверта е около 40лв. и за още 10 лв. предлагат безалкохолни и вода на корем. Незнам, много се чудя за там - имат и зала, която също става супер за сватби....


През седмицата ходихме в Хотел Аякс, в кв. Витоша, затворен комплекс, ресторанта е решен в червено, има малко римски стил и адски много ни хареса! Терасата е със страхотни гледки, има градинка, всичко е супер, само дето на първо четене искат 55лв, но ще договаряме за по-малко, че засега ни е фаворит. Просто от тогава, като си мисля за сватбата и все там се връщам... А аз мисля доста за това :)

Предстои ни да видим р-т Панорама на Дондуков, Принсипи ди Пиермонте, някакво Ханами в Дружба и така имам още доста в списъка.
А! Днес като си взимах ваучер за един масаж, се оказа, че има хотел София Плаза, 4* до Централна гара, кувертите са между 38-42лв. трябва да се провери със сигурност!
Това е за днес....

От началото до предложението

След веселото море на Поморие (наистина адски много се смяхме), през септември 2010г. се случиха някои доста големи промени - първо в работата ми. Оказа се, че нашата организация няма да я бъде и че нямат нужда реално от мен. От една страна доста кофти да ти кажат да си вземеш неплатен отпуск до второ нареждане, от друга - наистина имах нужда от радикално решение за посоката на живота ми. Вече не се чувствах добре в старото амплоа. Една и съща работа за четири години, последната ми квартира заслужено получи две години престой (имах адскиии много спомени там, които заплащваха да ме удушат някоя нощ).... Взех решение! Започнах да търся работа, ходех по интервюта, започнах да се оглеждам и за нови квартири по-близо до центъра и така... Мъжете оставих на заден план.
В края на септември намерихме нова квартира със съквартирантките ми Ади и Мария. Имахме злощастието да приемем отново старата ни съквартирантка Тина, и понесохме последствията, но пък именно тя ни запозна Иво, а Иво ни запозна с Весо (Весо живееше в Иво около половин година).... Та така. Заживяхме в Зона Б5, до Мол София. След 2 седмици Ади реши да се жени за гаджето си Стоян. Милите бяха само на по 20 години :))) Както и да, след изгонването на Тина, с Мария си намерихме две нови съквартирантки и всичко влезе в ритъм.
От 1 ноември запознах и нова работа, в която се чувствах далеч по-добре от старата и на която продължавам да съм сега.
Весо ми помагаше около пренасянето в новата квартира, сглобяването на мебели и т.н. Даже ми боядиса стаята в лилаво :) Всички започнаха да ни бъзикат "Айде, няма ли вече да се огънеш?" ама аз не та не, не поддавах известно време. После започнахме да се виждаме все по-често и такаааа до днес :)
Някои неща с времето стават по-хубави, като червеното вино, някои казват и като мъжете :)
Официално се преместих в тях в края на август, а предложението дойде на 11.10.2011г. Помня го, че имахме управителен съвет, срещи и бях супер изтощена. Отделно много ме болеше корема и като той пожела да отидем някъде на вечеря, му казах че искам да се прибираме и да си легна на дивана. Час -два по-късно се бях омотала с одеяла, чай и гледахме телевизия, смеехме се и се лигавехме нещо и той изведнъж някак сериозно ме попита "Мога ли да те попитам нещо"...Аз въобще не обърнах внимание и го погледнах учудено, след което той ми зададе важния въпрос :) Аз пак не знаех как да реагирам и ми беше много странно дали е сериозно или се шегува. И...накрая казах "ДА"...

Лятна забежка

Пролетта на 2010г. премина в отричане и драми. Бях се оплела доста навътре в чувствата си, чувствах се предадена и измамена, и за около месец - два не исках да припарвам до мъж. Просто ми дойде в повече и Веско колкото и да се опитваше незабележимо да е до мен и да чака момента, в който ще се случи нещо, аз не бях готова на никаква нова стъпка или поне не на такава, свързана с много дълбоки чувства.
Така в началото на лятото се запознах с друг господин - типичен мачо, на когото телефонът не спираше да звъни и го търсеха жени от целия широк и шарен свят. Не се чувствах специална, защото поводът по който се срещахме беше само един...В крайна сметка се оказа, че аз не мога да не се влюбвам за дълъг период от време. Колкото повече осъзнавах това, толкова повече виждах, че няма смисъл. Докато един ден мачото отлетя за поредното интересно преживяване в житейския си път. Останах пак сама с всички безумни идеали, чувства и ужасно наранена от всичко през предишните месеци.
Накрая си събрах багажа и заминах на море с Весо и Иво, с ясната идея, че искам просто спокойствие и никакви нови емоции. Така и стана, прекарахме си много весело тримата, естествено аз знаех, че нещо е останало в него, но тогава пак за пореден път нямах идея накъде ме води пътят.... Реших да се оставя на течението.

Как продължи историята....

След като се събудих на 1 януари 2010г. в неговите прегръдки, ме обхвана едно смесено чувство, че нещо завинаги се променя в този момент, точно в този ден.
Но понеже не бях сигурна в собствените си реакции и чувства, започнаех да си мисля, че не е правилно това, което се случва, с оглед, че бях влюбена в друг.
Така на 14 февруари, докато си бях в офиса, дойде един куриер с огромна кошница с рози и плюшено мече. Бях любопитна от кого ли е, и незнаех как да реагирам, когато разбрах от кого са. Последва същото романтично напомняне малко по-късно, на рождения ми ден на 1 март 2010г. Вече със сигурност знаех, че той е влюбен, но аз не бях сигурна какво искам и кого да избера.....